Експлозиите на първата степен на ракетата „Старшип“ на компанията SpaceX и на нейния основен модул, които настъпиха след изстрелването през ноември миналата година на височина съответно около 90 и 149 километра, доведоха до появата на огромна плазмена дупка в йоносферата, пише ТАСС, като се позовава на материали от изследване, публикувано от Сибирския филиал на Руската академия на науките „Наука в Сибир“.

Дупката се разпространи на хиляди километри, като се простираше над района от полуостров Юкатан в Мексико до югоизточната част на САЩ, и се запази почти един час.

„Международен екип от изследователи с участието на специалисти от Института по слънчево-земна физика на Сибирския филиал на Руската академия на науките (Иркутск) откри необичайни ефекти в йоносферата в резултат на експлозията на свръхтежкия космически кораб „Звездолет“ на 18 ноември 2023 г.“, съобщава изданието на Сибирския филиал на Руската академия на науките „Наука в Сибир“.

Съавторът на изследването Юрий Ясюкевич, водещ изследовател в ИФТТ СБ РАН, доктор на физико-математическите науки, заяви, че мащабът на смущенията в йоносферата е изненада за учените. „Това означава, че не разбираме процесите, протичащи в атмосферата“, цитира го научното списание Nature.

Ясюкевич отбеляза също, че това е първият случай на откриване на нехимична плазмена дупка, образувана в резултат на експлозия, причинена от човека. „Обикновено такива дупки се образуват в резултат на химични процеси в йоносферата, дължащи се на взаимодействие с горивото на двигателите“, обясни той, като добави, че изучаването на подобни явления позволява по-дълбоко разбиране на структурата на йоносферата и естеството на явленията, които се случват в нея.

На свой ред Косуке Хеки (Kosuke Heki), геофизик от Университета Хокайдо в Сапоро (Япония), заяви, че дупката в йоносферата, причинена от експлозията на „Старшип“, отстъпва по размери на дупката, образувана в резултат на изригването на вулкана Тонга в началото на 2022 г., макар че надминава тази, образувана в резултат на падането на метеорит край Челябинск през 2013 г. - най-голямата за последното столетие.

Йоносферните смущения могат да предизвикат нарушения в спътниковата навигация, което би могло да засегне бъдещите автономни превозни средства, както и да повлияе на комуникациите и радиоастрономията. С увеличаването на честотата на изстрелванията тези ефекти могат да се превърнат в по-сериозен проблем, отбелязва списание Nature.